- Nácionálnija denj na Republika Balgárija
3 март : Ден на Освобождението на България от османско иго - национален празник
Na tri márta se navaršvati 135 gudini ud uslubudevanijtu na Balgárija ud turskotu – otománku robstvu i toze denij i praznikuvani kača nácionálini deni na Republika Balgárija. Na toze denj u 1878 ta gudina idnaši sas pudpisvanijtu na trátáta ud San Stefano (Сан Стефан) megiju ruscete i turcete se gudi krája na petstotini gudini robstvu na balgarete.
Честит празник, Българи !
Опълченците на Шипка
Иван Вазов, 11 август 1877
Нека носим йоще срама по челото,
синила от бича, следи от теглото;
нека спомен люти от дни на позор
да висне кат облак в наший кръгозор;
нека ни отрича исторйята, века,
нека е трагично името ни; нека
Беласица стара и новий Батак
в миналото наше фърлят своя мрак;
нека да ни сочат с присмехи обидни
счупенте окови и дирите стидни
по врата ни още от хомота стар;
нека таз свобода да ни бъде дар!
Нека. Но ний знаем, че в нашто недавно
свети нещо ново, има нещо славно,
що гордо разтупва нашите гърди
и в нас чувства силни, големи плоди;
защото там нейде на връх планината,
що небето синьо крепи с рамената,
издига се някой див, чутовен връх,
покрит с бели кости и със кървав мъх
на безсмъртен подвиг паметник огромен;
защото в Балкана има един спомен,
има едно име, що вечно живей
и в нашта исторйя кат легенда грей,
едно име ново, голямо антично,
като Термопили славно, безгранично,
що отговор дава и смива срамът,
и на клеветата строшава зъбът.
О, Шипка!
Три деня младите дружини
как прохода бранят. Горските долини
трепетно повтарят на боя ревът.
Пристъпи ужасни! Дванайсетий път
гъсти орди лазят по урвата дива
и тела я стелят, и кръв я залива.
Бури подир бури! Рояк след рояк!
Сюлейман безумний сочи върха пак
и вика: "Търчете! Тамо са раите!"
И ордите тръгват с викове сърдити,
и "Аллах!" гръмовно въздуха разпра.
Върхът отговаря с други вик: ура!
И с нов дъжд куршуми, камъни и дървье;
дружините наши, оплискани с кърви,
пушкат и отблъскват, без сигнал, без ред,
всякой гледа само да бъде напред
и гърди геройски на смърт да изложи,
и един враг повеч мъртъв да положи.
Пушкалата екнат. Турците ревът,
Насипи налитат и падат, и мрат; -
Идат като тигри, бягат като овци
и пак се зарвъщат; българи, орловци
кат лъвове тичат по страшний редут,
не сещат ни жега, ни жажда, ни труд.
Щурмът е отчаен, отпорът е лют.
Три дни веч се бият, но помощ не иде,
от никъде взорът надежда не види
и братските орли не фърчат към тях.
Нищо. Те ще паднат, но честно, без страх -
кат шъпа спартанци под сганта на Ксеркса.
Талазите идат; всички нащрек са!
Последният напън вече е настал.
Тогава Столетов, наший генерал,
ревна гороломно: "Млади опълченци,
венчайте България с лаврови венци!
на вашата сила царят повери
прохода, войната и себе дори!"
При тез думи силни дружините горди
очакват геройски душманските орди
бесни и шумещи! О, геройски час!
Вълните намират канари тогаз,
патроните липсват, но волите траят,
щикът се пречупва - гърдите остаят
и сладката радост до крак да измрът
пред цяла вселена, на тоз славен рът,
с една смърт юнашка и с една победа.
"България цяла сега нази гледа,
тоя връх висок е: тя ще ни съзре,
ако би бегали: да мрем по-добре!"
Няма веч оръжье! Има хекатомба!
Всяко дърво меч е, всякой камък - бомба,
всяко нещо - удар, всяка душа - плам.
Камъне и дървье изчезнаха там.
"Грабайте телата!" някой си изкряска
и трупове мъртви фръкнаха завчаска
кат демони черни над черний рояк,
катурят, струпалят като живи пак!
И турците тръпнат, друг път не видели
ведно да се бият живи и умрели,
и въздуха цепят със демонский вик.
Боят се обръща на смърт и на щик,
героите наши като скали твърди
желязото срещат с железни си гърди
и фърлят се с песни в свирепата сеч,
като виждат харно, че умират веч...
Но вълни по-нови от орди дивашки
гълтат, потопяват орляка юнашки...
Йоще миг - ще падне заветният хълм.
Изведнъж Радецки пристигна със гръм.
И днес йощ Балканът, щом буря зафаща,
спомня тоз ден бурен, шуми и препраща
славата му дивна като някой ек
от урва на урва и от век на век!
Иван Вазов, 11 август 1877
Sami imáli izvanrednotu puštini da na 4 márta da zama deli na rečeptijata uredéna ud Balgarskotu posolstvu u Rumanija sas prelegata na dene na Balgárija. I otu idno svetiče ubážde hilijadi pate po mlogu ud idna hurta dupusnet-mi da ustáva svetičtata da…hurtuvati.
Guspudare Niculae MIRCOVICI, predsedatel na Balgarskotu Druzstvu ud Banat – Rumnija i sekretar na kamerata na deputatete ud Rumnscija Parlament i bili nagradeni s:
“Златна лаврова клонка”
3 márta – 1738 g. – 2013 g.
Se navarsvati, teze deni 275 gudini ud katu nášte prededve sa dušli na teze Banátsći mesta i sa se zadumuvili u náj gulemotu palućensku sélu STÁR BIŠNOV.
Čestit práznić, STÁR BIŠNOV i banátsći balgare (palćene - balgare katoličáne), kujatu imati korene ud Stár Bišnov kadetu i da žuvejti, sigá, pu sveta !
3 márta - 2008 g. – 2013g.
Na toze denj se navaršvat 5 gudini ud katu ij pučinal, u Sofija Anton LEBANOV, ávtor na usarcevaštotu dekanji - "SABUŽDENJI".
Pučinak večin daruvaj mu, Guspudine, i svetlust večna neka da mu svetli!
Da pučinva u mir!
BALGÁRIJA
Anton LEBANOV
Kluz, 10 decembera 1934 g.
Balgárija ! Ti sladka náša zeme,
Deléku ud tébe si žuvejmi nášte dene.
Néja,prugonati i razniséni,
Za tébe, mlogu pate revémi.
Balgárija ! Ti sladka dumuvina,
Na sate balgare caruvina.
Ti milvaš sate tujé dica,
Sate balgarsći sacra.
Balgárija ! Za námu spumenise ud deléć,
Da ni zabrávimi “Fálmis” I “Uvéć”.
Za námu prez Dunava, udtáta,
Za námu,balgare ud Banáta.
…………………………………………….
Niciun comentariu:
Trimiteți un comentariu