luni, 29 iulie 2013

XXXI. Райна Княгиня



На тази дата през 1917 г. умира героинята от Априлското въстание Райна Княгиня.




Райна Княгиня (18 януари 1856 г. - 29 юли 1917 г.), българска учителка, ушила главното въстаническо знаме на Панагюрски революционен окръг за Априлското въстание. В деня на обявяването на въстанието тя го развява редом с Бенковски.


Райна Попгеоргиева Футекова-Дипчева е родена през 1856 г. в Панагюрище.
След Априлското въстание е заловена от турците и подложена на тежки страдания: бита, малтретирана многократно и оставена на хляб и вода повече от месец вПловдивския затвор. За участието ѝ във въстанието и последвалия затвор разказваЗахари Стоянов в Записки по българските въстания, Райна присъства и в репортажите на Макгахан.

След намесата на европейските дипломати Райна е освободена и изпратена да учи вМосква. Там учи три години медицина и става акушерка - първата дипломирана акушерка в България. Написва своята „Автобиография“, излязла най-напред на руски език. Едва през 1934 г. е преведена на български, като това е първата книга върху Априлското въстание. В Москва Райна успява да уреди чрез жените от Дамския благотворителен комитет възпитанието на 32 панагюрски сирачета, сред които е и по-малкият ѝ брат. Райна Футекова е поканена от митрополит Климент за учителка вТърново. Три години по-късно тя се връща в Панагюрище, омъжва се за Васил Дипчев, който е кмет на града. Преместват се в Пловдив, но по времето на Стефан Стамболов Дипчев (като краен русофил) не може да си намери работа.

Имат 5-има синове - Иван, Георги, Владимир, Петър и Асен. Райна осиновява и едно момиченце — Гина. През 1898 Васил Дипчев е избран за народен представител и семейството се премества в София. Умира скоро вследствие на политическо преследване и побой в Черната джамия и Райна остава с шест деца, най-голямото от които е на 13 години. Работи предимно в кварталите „Орландовци“ и „Малашевци“. Поддържа тесни връзки с Венета, вдовицата на Христо Ботев.
Умира 61-годишна на 29 юли 1917 г. Райна и Васил Дипчеви имат петима синове - всички офицери от Българската армия - генерал Иван Дипчев, Георги Дипчев, Владимир Дипчев, Петър Дипчев и полковник Асен Дипчев.

Най-големият ѝ син, Иван Дипчев, е роден през 1885 г. Завършва Военното училище с 25-ти випуск, а след това и Генералщабната академия, с отличен успех. Участва в трите войни за национално обединение. Проявява се в боевете срещу турците край Чаталджа през Първата балканска война. За доказан героизъм има 5 ордена за храброст и медали за военни заслуги. Стига до чин генерал. Комунистическата власт го репресира. За известно време е по лагерите. През 1954 г. в Троян е съден заради участие в преследването на разбойническата чета на анархиста Васил Героя и Дочо Узунов, обявени от комунистите за „герои“. Осъден е на смърт. По-късно присъдата е заменена с доживотен затвор. Умира в лагера край Ловеч.
Вторият ѝ син, Георги Дипчев, е роден през 1889 г. Завършва морското училище във Варна. През Балканската война служи като машинист на торпедоносеца „Дръзки“ и се проявява в торпилирането на турския крайцер „Хамидие“.

Третият син, Владимир, е роден през 1891 г. И той става военен. Завършва с 31-ви випуск Военното училище. Участва във войните. Проявява се в атаката на Одринската крепост на 13 март 1913 г. Участва в Междусъюзническата и Първата световна войни. Завръща се като герой с 3 ордена за храброст. След 9.09.1944 г. комунистите го ликвидират. Изчезва безследно на път за работа на 10 октомври 1944 г. Счита се, че е разстрелян и то без съд и присъда.
Четвъртият син, Петър, умира много малък. През 1907 г., едва 14-годишен, той неволно се прострелва, играейки си с пистолета на един от своите братя.


Петият син, Асен, е роден през 1894 г. По време на Първата световна война е ученик в гимназията, но я напуска и отива доброволец на фронта. Проявява героизъм в атаката на крепостта Тутракан през септември 1916 г. Редник Асен Дипчев е един от първите българи, които влизат в тази тогава румънска крепост, пеейки химна на Добруджа „О, Добруджански край“. Награден е с орден за храброст. След войната довършва гимназия. Става юнкер във Военното училище. Завършва го с ускорен курс. Пак е на фронта. Участва в боевете на Дойран и на Добро поле през септември 1918 г. След войната влиза във Военния съюз. Участва в преврата на 9 юни 1923 г. Адютант е на кап. Харлаков, обвиняван за убийството на Ал. Стамболийски. След 9.09.1944 г. дълги години лежи по лагерите. Умира в Бургас през 1964 г.

Райна Футекова е само на 20 години, главна учителка в девическото училище в Панагюрище, когато Георги Бенковски ѝ предлага да ушие знамето на Априлското въстание.
Лъвът на знамето е нарисуван от Стоян Каралеев (Баненеца) по образец на лъвчето, отпечатано на корицата на Устава на БРЦК, а буквите са изписани от Иванчо Зографа. Освен надписа „Свобода или смърт“ в долния край има и две букви — „П“ и „О“ (за„Панагюрски окръг“).
На 22 април — деня на освещаването му — Райна Футекова му пришива приготвени през нощта пискюли. Размерите на знамето са 2 на 1,5 м, има две лица и е поръбено със сърмена ивица. Освещава се от свещеници от града и околните села. Райна описва по следния начин шествието след освещаването на знамето:
„На втория ден на свободата знамето бе довършено. Тогава, по желание на гражданите, трябваше да го взема на ръце, да препаша сабя и револвер и да седна на избран кон, за да премина през целия град и да оповестя на събралия се по улиците народ, че петвековното турско иго е отхвърлено завинаги. Това беше най-тържественият ден на нашата кратковременна свобода. Беловласи старци, редом с невръстни деца, вървяха навсякъде след мен, пееха любими народни песни. Жени, девойки и старици хвърляха върху нас толкова много ухаещи и разноцветни букети, че целият път беше постлан с тях като великолепен килим. Виковете «Ура!» и «Да живее!» нямаха край. Тази тържествена процесия продължи до вечерта.“

За честването на 25-годишнината от Априлското въстание Райна Княгиня ушива три нови знамена — копия на оригиналното. Запазени са само две от тях (във Военноисторическия музей в София и в родната ѝ къща в Панагюрище), третото копие изгаря по време на бомбардировките над Софияпрез Втората световна война.
                    
Връх Райна Княгиня на остров Ливингстън в Южните Шетландски острови, Антарктика е наименуван на Райна Княгиня.

vineri, 26 iulie 2013

XXX. Sv. Joakim i sv. Ána

Sv. Joakim i sv.  Ána rodnic na Blažina Divica Marija 
      Dupusnetime za na kasu, sas neku hurta da se spumenémi za toze krastiánsći praznići - Sv. Joakim i sv.  Ána.
     I pa taj na kasu, ama ud svi sarcu da puzdrávem sate unezi rádusni i blažini détu nosati tuje hubanku ime.
 ČESTITI IMENI DENJ !
DA VU BOG ŽUVEJ !

luni, 22 iulie 2013

XXIX. Upatvanji za u meseca juli, u gudinata 1937 i 2013.





 Na starnata za meseca jula i pudbelezanu slednotu upatvanji:
U puljétu: Nájgulemata rabota právi žatvata, i huzidbata na ranata. Starništata sigá se razurevat. Zemete za rápica, taj i ugarete se ugarisva, tutune se čapkva.
- U gradinata. Luka se vádi. Zéljitui se prekupáji. Jábalćite, détu ránu zrejat i izpádel možat da se šušat.
- U luzjáta: Kopeletata de se čisat i varvete da se izkástrat. Tréćata kopanj da se izvarši, i sled to da se napraska trećijapać, ama u suvu i u bizvetarnu vreme.
- U mátećinárstvotu: Kugá ij zadalgju suvu vreme, mátćite imat da se pujat, i aku ij nužnu, da se ránat. Na takvizi mátći, détu sa izgubili májćatanji, mozi da nji se dáva druga májća.


Za sigášnotu vreme, tojest 2013 gudina bi blo dubre da zapántiti slédnite upatvanjita:
Aku pa, ištiti da duznájti kako i tuj pulji, gradina, lujzá ali mátećinárstvu puglatejti na svetovnata mreža – interneta – dáj Bože da sti sréćni da nameriti neštu détu štoguderi za vu razreši détu si želiti.

- Za váštu zdrávu: pijti náj málku pu dva litera téčnosti seku denij (aku némat na nareći, ali nisti izvarili joši irćijata, i haznuvita i pivata). Makári dve nédeli, napusneti rabotata pa tragnetij na murijtu, ali kantu ladinata na planinite. Nideti da krénit nit makár kakva rabota biz da si pučiniti málku.

- Za srećini  zuvot: da igrájti seku nedele la LOTO. Aku vu meni pate čarna kotka, zavarnetise barži tri raskače, i pljunetisi u pázvata.Aku se sretiti sas neku métkši....niti áz ni znája kako i tuj... ama niti kako za se dugudi.

- Za mirini, blažéni i rádusini žuvot: da ni zabráviti nekaćisi da pugladeti pu svetovnata mreža interneta, náj málku idini sahát seku denj Fácebook-a i náj málku déseti sahate http://miselj.blogspot.ro

joi, 18 iulie 2013

XXVIII. Da se spumenémi za Vásil Levski


      Se dupáde da se spumenémi za idin ud gulemite geroje na nášta dumuvina – Májća Balgárija. 


      Zašto báš dnés ? Otu toze denj se navaršvati 176 gudini ud rázdenijtu-mu.

      Nikade nismi, i nitu ništi zabrávimi junácte détu sa se borli i sa se álduvali za nizavisnusta na balgarete, i tuj za naučimi i nášte dicá i nášte unučta.

      Taze gudina sa se navaršli 140 gudini ud katu i purmenali Vásil Levski, za tuj se ubráštemi sas miseljta i sas mulitva kantu négu.

video

Vasil Levski (Васил Левски)   rudéni na 18 iulie 1837 gudina,  u Kárlovo, Balgarija – purmenali toze zivoti na  19 februára 1873 ta gudina) istenskotu ime muj blo Vásil Ivánov Kunčev (Васил Иванов Кунчев), revolucionár i geroj na Balgárija

       Katu i navaršili 20 gudini  i bili pumázani diákon.  U 1862 –tu letu  i izbegnali u Sarbija, i flezali dubrovolec (voluntár) i „Balgarskata legija” orgánizirana i vládana ud G. Rákovski.  Ud tuje vreme i dubávili, ali sij prejgráli  naračvanijtu  „Levski” (kača idini láv),  zaštotu idnaši i skoknali tolkuse na deléku či drugárete-mu sa dumali či sámu idini láv moj da skokni taj. U  perioda 1862-1868, Levski i zali del na sate razmirci  pudignati protiv turcete.
       I nastájvali za sate balgare da se pudignati proti  turskotu robstvu, i  sej nadevali, či sledi uslubudevanijtu  Balgárija da dustigni idna demokrátična  i slobudna daržáva.
       U 1869 ta gudina , Levski i krénali da urižde , mestini komisij ali komitete, i taj u  1872 ta gudina ubidva sata Balgárija  da usnuvi teze komitete détu sa bli vládani ud varuša  Loveč -  Ловеч.
       Entuziázama, za žálus i bili tvarde kasi. U jesenta na 1872 ta gudina  katu sa narušli idna turska pošta, za da imati nosce da si kupuvati uružija, turcete sa izluváli nekolkus clenve na tezi komitete, kačitu i tozi ud  váruša Loveč.
      Levski i bili uluváni u  27 decémbera 1872 u séltu  Kakrina, détu se namerva u ukulinata na  Loveč, se prekázva či i bili izdádini. Po kasnu i bili premestini u grada  Veliko Tirnovo, i  na  4 jánuára u  1873 ta gudina sa gu izmestli u Sofia, détu i bili udsadini na smrać.

ПОКЛОН ПРЕД ТЕБ, АПОСТОЛЕ !

luni, 15 iulie 2013

XXVII. VIII ja denj NEDELETE NA SPORTA



VIII ja deni – setnija - ud NEDELETE NA SPORTA U BRÉŠĆA



       Etu či i stégnalu vremeto za  da se zatori taze hubanka nedele – NEDELETE NA SPORTA U BRÉŠĆA. Toze osmija deni smi se prebráli sate unezi détu preku celata nedele sa se prebireli za da ucenimi, eváluirami prujávite. No ama i za de si zamimi nagrádite détu smi gij zaslužili – sate  détu sa učástvali sa bli nagradéni sas diplomi. Ne mogalu da ustávimi niti toze denij da meni sám taj, negu smi igráli i dnés različni igri.
       Hubanći i blo, i se nedevami, či sas pomuš Božija, za se sretimi i  dugudini,i još mlogija  gudini nadálija i da flej u trádicija taze tolkuse hubanka nedele, NEDELETE NA SPORTA U BRÉŠĆA, parvata edicija, 2013 gudina.






XXVI. VII denj NEDELETE NA SPORTA


    








      U toze sédmija denj i kraluvala idna ud náj ubićnite igri, fotbalata. Brešćánete sa se prebráli  ud maneni du stári, idnija da igrájat a drugijete de gladeti toze hubanćija sport sas topkata. Večera sa ustánali  du kasu u Balgarskata kašta na idini tárelij bob i na ... málku hurticka.
       Ud guspudare Stujánku Dermeštiov sam prepisali nekolkus informácii svazani za tuje sreštenij.


F.C. BAČI
MLÁDOST
0 - 4
BREST
PIPARKÁŠII
2 – 2
F.C. BAČI
BREST
0 – 4
MLÁDOST
PIPARKÁŠII
1 – 5
F.C. BAČI
PIPARKÁŠII
2 – 10
MLÁDOST
BREST
1 - 3

Manenata finála

MLÁDOST
F.C. BAČI
6 – 2


Gulemata finála

PIPARKÁŠII
BREST
4 - 3


Golgeter
Imetu i prezimetu na igrica
Gulove ukáreni/baknati
Velčiov Rafi
7
Velčiov Péri
5
Boboiciov Vénci
5
Cherciov Lázi
3
Rádulov Gjuka
3
Chelciov Ráši
3


Mestutu usujánu
Imetu
gulove
Točći (punkta)
ukáreni/baknati
dubávni
1
PIPARKÁŠII
17
5
7
2
BREST
9
3
7
3
MLÁDOST
6
8
3
4
F.C. BAČI
2
18
0

Máj dubrija purtár/vratári: Cálápiš Kláudiu


PIPARKÁŠII
-         Severá Pável
-         Velčiov Ráši
-         Velčiov Péri
-         Sábliov Gjuka
-         Brátán Péri
-         Šerbesku Márius
-         Chelciov Ráši

BREST
-         Kálápiš Kláudiu
-         Boboičiov Vénci
-         Kerčiov Lázi
-         Boboičiov Péri
-         Rádulov Gjuka
-         Stinga Páli
-         Burov Robi

MLÁDOST
-         Georgika Petrika
-         Bodor Vánij
-         Peiov Péri
-         Kelčiov Vánij
-         Kerčiov Lázarku
-         Kálápiš Gjurka
-         Dermeštiov Stujánku
-         Brátán Vány

F.C.BAČI
-         Čiokáni Miki
-         Boboičiov Vánij
-         Frániov Vánij
-         Kálápiš Péri
-         Brátán Bačánku
-         Brátán Toni
-         Bodor Péri
-         Severá Dán


XXV. VI- tija denj NEDELETE NA SPORTA



       VI-tija denj mu nanáse napámeći či se dubližva krája, svaršanijtu na taze hubanka nedele, pa málku  smi se razžálili, ama nimoj da badimi žálni sas tolkus šála i smej naoklu námu.
       U toze denj smi igráli različni  igri, pu kaćétu možiti da viditi i u svetićitata: smi skáčeli  u čuváli, smi nosili jajcá u lužica i smi imali briga da ni pádni jajcétu pa da se izčupi, ama i smi se barzali za da stégnimi parvi i da prejgrájmi, taj či ... smi  se barzali puléku.
       Ni u sétnéja red, smi igráli, vájda idna ud náj milnite igri ud taze nedele, igri détu ne sámu či sa probali, négu i sa mu naučili da badimi štut po i možnu - ujdinati.  Smi bli vazan dváma i dváma za pu idna raka i idin krák i taj i trebalu da se razberémi, da se složimi kaći da utvádemi za da ni pádnimi ama i da stignimi parvi du krája na igrata.
       Pu kaćitu sam rékali, kázali, ali napisali, ne ámu teze igri ud toze hubanćija denj, negu sate igri ud taze nedele sa mu umenali sarcáta i nikade ništi zabrávimi teze deni.







video

vineri, 12 iulie 2013

XXIV. V-ja denj NEDELETE NA SPORTA U BRÉŠĆA






ČIKLISMA i kraluvali toze denj u Bréšća

          U toze petija denj biciglivete sa bli utriti ud pepele, mlogija ud tej, i izvádni ”na šitanij”.
       Dicáta  ni istarplivi sa čekali da krénati na pać. Sej krénalu, kača i uščere ud Balgarskata kašta na desnicata i sej kárelu čaći du Križa ud na Pate Cársćija. Ud tám smi se zavarnali u sélu i smi izmenali drugata ulca ud kráj du kráj, i vazi grobištata smi flezali nazaći u parvata ulca. Tuje patuvanij sej svaršlu tám ud détu sej krénalu – Balgarskata kašta ud Bréšća.
       Pustánati, umuréni ama véseli,  mumičtata sa flezali u prusta i sa uprážli pitčeta za sate dica détu sa zali del na prujávite ud toze  petija denj na Nedelete na sporta u Bréšća.
       Dene ne se svaršili tuke, negu i nadája, du večera dicáta sa igráli različni igri, taj kaćétu sej trefvalu seku denj i du siga.